На ул. „Борисова“ 33 се намира една от емблематичните сгради в Русе – паметник на културата и архитектурен шедьовър на града. Позната е сред повечето русенци като Старата музикална гимназия или просто Музикалното училище. Нейната история е доста нелека и с много превратности, като през 2016 г. зданието вече се намира в крайно окаяно състояние с множество тежки конструктивни и декоративни щети.

През 1883 г. сестрата на главният инженер на града Едуард Винтер – Ана, поставя основите на Немско училище, което следва да посрещне нуждите на децата на германските преселници в Русчук. С подкрепата на пастор Теодор Вангеман се събират средства и през 1901 г. е построена и сградата, като влиза във функцията на Немски протестантски пансион– сиропиталище и училище. От 1909 г. в нея освен Немското училище се помещава и Търговската гимназия на Русе. Училището е посещавано от деца от немската колония и от видни русенски търговски семейства, а сиропиталището приема деца без оглед на класа или националност, но ги възпитава в протестантски дух.

Архитект на сградата е Удо Рибау, а строителния процес е ръководил инженер Тодор Тонев. Стилът е оригинален – артистично съчетание между неокласицизъм и неоготически форми. Външната декорация е богата – комбинация от естествения червен цвят на тухления градеж (клинкерни тухли) и каменните пластични елементи – бели корнизи, первази, колони и рамки около вратите и прозорците и фронтони над тях, капители и медальони, парапети на балконите и множество украсни детайли с пластично развити растителни орнаменти. Всеки от четирите етажа е решен по различен начин, като сложността на детайлите се увеличава във височината.

След края на Първата световна война Франция като победител в световният конфликт конфискува сградата и в нея се нанасят мъжките класове на Френският колеж „Св. Йосиф“. От 1937г. в сградата се помещава училище “Петър Берон”, от 1945г. – Държавен университет по технологиите (сега Русенски университет), от 1948 г. – Училище за трудови резерви и накрая Музикална гимназия. Обявена е за паметник на културата през 1973 г., но е силно засегната от Вранчанското земетресение през 1977 г. и оттогава до днес състоянието й се е влошило сериозно. Извършавани са укрепвания в различни периоди, а впоследтвие сградата е закупена от Фондация „Братя Бобокови“, които се заемат с възстановяването, като бъдещата и функция е Нумизматичен музей, най-големият на Балканите.

Реставрационния процес беше изключително сложен поради крайно тежкото състояние на фасадата и голямото количество и много разнообразна фасадна пластика. Работата продължи 3 години с голям екип художници, скулптури и реставратори с ръководител Николай Иванов.

Намесите бяха извършени поетапно, като последователността беше от огромно значение и съобразена с конструктивните и технологични условия на обекта.

Тухлена част от фасадата беше почти навсякъде с ерозирала и увредена поврхност на тухлата, липсващи тухли, много соли, дългогодишни корени на растения вплетени в зидарията и уронена фуга. Всички повърхности бяха въстановени с маса по рецепта и оцветени допълнително с пигменти, бяха имплантирани липсващи парчета и префугирана с четка цялата фуга (с приблизителна дължина от 13 км.). Цялата площ беше хидрофобизирана и импрегнирана.

Бяха отлети и монтирани огромен брой пластични елементи – колони, конзоли, орнаменти и фризове, липсващите елементи на всички тераси – общо 163 броя. Бяха възстановени огромен брой корнизи, арки, капители, с ретушна маса по рецепта на основата на каменни брашна и акрилати. Цялата пластика беше импрегнирана и хидрофобизирана. Бяха изработени и монтирани нови елементи по билата на Северна и Южна фасада.